ден първи

"Животът е гаден!" -извика тя докато се търкаляше по пода и чакаше просто да й пишат.
Цял ден бе прекарала в убеждения, че ще учи, но това така и не се случи и в отчаянието си от живота, тя бе принудена да тръгне по магазините и да търси безцелно обувки.
За една жена обувките за жизненоважни, по-важни от хората около нея, от бездействието, от неосъществимостта на мечтите й от глада, цигарите и от останалите нещица в тази май само на думи толкова студена понеделнишка вечер.
Чизми, трябват й чизми... Тези, да, да!
Мъчеше се да обуе тесните обувки върху навитите си в края крачоли на дънките, принудена докато го прави да говори и по телефона и това се стори толкова невероятно интересно за един случаен човек в магазина, че той следеше втренчено всяко нейно движение.
Ами да на такива неща са подложени жените.
Изпадат в кризи, решават че не се справят добре във връзките и затова нищо не им върви. Затова правят това в което са най-добри - анализират ситуацията безкрайно, отново и отново, докато не решат че повече не могат и не излязат навън. А навън всъщност значи по магазините, а по магазините се намират обувки. И как после като си ги намерила, толкова перфектни и точно за теб, как да не си ги купиш.
Ами купуваш си ги.
Правиш нещо което искаш.
Това е.
Олеква ти.
И после искаш още.
Харчиш.
Харчиш и забравяш за всичко.

"Здравей... Не! Ей! Купих си обувки! Преодолях те!"
Имаш си обувки, следователно вече си щастлива.

Прибираш се, пробваш ги пак, оглеждаш се, снимаш се. Така правиш и с другия чифт, с третия и така и така...
И после ги прибираш в шкафа при останалите хиляди.
Сядаш на леглото и мислите те връхлитат отново.
Разбираш как именно точно тях не си успяла да натъпчеш в някой стар шкаф и как целия ти ден е бил една заблуда.
Докато някои работят, тя харчи, но е много важно да се отбележи, че така се преодоляват драмите.
"Освен това чизмите са много хубави, изгодни, а ботите са официални и с идеалния ток и ми стоят много добре и не съм адекватна когато купувам разни неща."
"Говоря по телефона и постоянно режа хората. Страшна кучка съм! Ама пък си имам страшни чизми."

Извод: "Моите страдания ще са вдъхновение за някого!"

Съвет: Като цяло не е хубаво да се търкаляш по пода.
Ааа! И винаги плащай в брой, винаги! Иначе ще стане нещо лошо!