"Винаги намирам нещо забавно в това че плача.
Адски гадния ден.
Събуждам се и съм само приятел, без цел, без очаквания.
Това не е края на света, това не бива да ме тормози. Само че го прави.
Прекалено много ми пука за всичко. Прекалено много съм себе си. А това не е добре.
Значи : готова на всичко за някой, който не го заслужава, а с липса на химия към този, който го заслужава.
Жалко ми е.
Много ме е яд че ми пука за хората.
За тези дето само ме засипват с техните проблеми, вкарват ме в техните драми и после аз го отнасям, защото ми пука за тях.
Искам да съм от тези, които просто си живеят.
Страх ме е обаче че ще се превърна в лош човек, ще направя добро на някого и после ще съжаля че съм го направила, и следващия път просто ще подмина всичко и всеки и ще си затворя очите, понеже така ще ми е по-добре.
Ама а не съм такава.
Лъжа се, измъчвам се. Всъщност съм готова да се съглася на всяка ситуация, само да не ме остави така. Сама.
Ама и такава не съм.
Не съм!
Днес е мрачно, даже музиката не ми е достатъчна.
Тишина."
Извод: Искам ДНЕС да мине по-бързо.
Съвет: За моментите когато се чувстваш като идиот: трябва да се сещаш че точно в този момент, някъде там, едно момиче е горд притежател на най-абсурдните и грозни обувки на света (кубинки без пета). Да има и такова нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар