ден четвърти

Диагноза: "Депресия".
Как се чувствам ли?
ЗЛЕ.
Бих изпушила всичките цигари на света и бих изпила цялото вино и мартини на света и искам да си запаля след това афтър шок.
Чудя се кога ще умра: преди или след като изпия всичко това.

Така, значи: Не ми се прави нищо; Не мога да ям; Не мога да спя.
Какво мога?
Аха, да: Мога да правя нищо. И то за неограничен период от време.
Тежко ми е

Тялото ми се стопява под натиска на последните няколко дни и мислите, които вече ще ме побъркат напълно.

Мразя тази нова обстановка.
Аз по принцип обичам промените.
Проблемът е че много не обичам промените.
Искам си вкъщи.
Знам, че там щях да съм по-щастлива от тук.
Но въпреки това жертвам щастието си, за да постигна целите си.
Но дори не съм сигурна дали искам да постигна целите си.

Защо постоянно трябва да се хващам за хората толкова здраво, че накрая забравям как да ги пусна?
Казвам си, че не очаквам нищо и въпреки това имам една единствена капка надежда в съзнанието си и тя разпалва цялото ми въображение.
И изведнъж аз съм там, с него.
Случват се всякакви неща, които никога няма как да са реалност.
Но на мен това не ми пречи. Може да не е истина, но такава съм.
Знам, че никога няма да стане, че съм в собствената си жалка илюзия.
Но на мен ми харесва.
Само че не ми харесва после точно тази капка надежда да ми го връща тъпкано.

Искам да се оправя по-бързо.
Да ми мине.

Ще си обуя кецовете и ще прекрача гордо прага на стаята си.
Добре съм. Добре съм.
Само трябва да спра да го мисля.

Уф, по дяволите! Искам тази гадна година да спре.
За да може аз да започна да вървя.
И да започна да бъда себе си отново.

Извод: "Все пак вярвам, че всичко се случва както трябва да се случи"

Съвет: Айде вече стига сте си тормозили главите с глупости, ами седнете да учите!
Трудно, мда.